|
Ивашко и ведьмаСтраница 1 из 2 Быв сабе дед да баба, да у их не было детей. Во баба и ка´жа деду: «Иди, деду, у лес, да вырубай тельпушок,1 да зраби калисочку;2 я буду таго тельпушка калыхать,3 чи не будя чаво?» Дед зрабыв так як казала баба. Во баба калыша тельпушок да й припевая: Люли, люли, тельпешику, Глядить баба, аж у тельпушка ноги ёсть; баба зрадовалась да давай изнова петь, и спева´ до тых пор, покуль из таго тельпушка зрабилось дитя. Рады были баба и дед, што дав им бог радасть на старасть, и не знали, што рабить свайму дитяти. Расте той сын да расте; уже начав рыбку лавить и памагать батьку. Во и кажа: «Тату!4 Зраби мини серебный чавнок да залате веселе´чко». Батько зрабив; сын начав лавить рыбу и як паедя, так целый день ловя. Во матка принясе яму абедать або вечерять5 да и кличе:
Пачувши маткин голас, сын приезжая к берягу, бяре яду´,6 аддае матке рыбу, а сам изнова едя. Ти7 мала, ти багата8 ета так было — ведьма, што жила в саседнем селе и знакома была с Иванькиными радитилями, пазавидавала и задумала загубить бабинага сына: пригатовила абедать ти вечерять да и пашла на ряку и давай гукать9 так, як Иванькина матка гукала яго. Иванька, пачувши яе голас, бо быв грубый, а у матки яго тоненький, да и кажа: «Ета не матка мяне заве, а ведьма!» Ведьма рассярдилась, пашла да каваля да и загадала зрабить такий язычек, як у Иванькиной матки; приходя знова на ряку да и давай звать яго. Ён думав, што то матка, приплыв к берягу. Яна яго ухватила да и панясла дамов; а ён не разгледав, як падъезжав, бо было тёмна. Ведьма принясла Иваньку дамов да и кажа сваей дацце´10 Алёнце: «Дачушечка мая! Вазьми сяго хлопчика, абмый да, вытапивши печь, укинь, и як ён зжарицца, пареж и пастав на стале, а я пайду да пазаву ку´мачек сваих; придем да и будем гулять». Иванька ета все чув. Ведьма пашла. |
|
Нашли опечатку или несоответствие? Выделите текст, нажмите Shift + Enter и отправьте нам уведомление.
|